Родопи
Морфогеографски особености:
Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.На българска територия дължината на планината е ок. 240 км, а ширината ок. 100 км. Площта ѝ надминава 15 000 кв.км. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.
Граници и дялове:
Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамова седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.
По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица,седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.
Западни Родопи:
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча;Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина иПреспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните Родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Перелик 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.Западните Родопи са изградени от метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.
Източни Родопи:
За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връхВейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.
Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.
Климат:
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.
Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.На българска територия дължината на планината е ок. 240 км, а ширината ок. 100 км. Площта ѝ надминава 15 000 кв.км. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.
Граници и дялове:
Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамова седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.
По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица,седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.
Западни Родопи:
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча;Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина иПреспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните Родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Перелик 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.Западните Родопи са изградени от метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.
Източни Родопи:
За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връхВейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.
Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.
Климат:
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.
