Стара планина
Стара планина или Балкан, наричани в Античността Хемос или Хемус(на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus), е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е и кръстен. Тя се простира на запад от Източна Сърбия (устието на р. Тимок до Черно море на изток (н. Емине), като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високият ѝ връх е Ботев (2376 м).
В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е един от най-големите центрове на ендемични и реликтни видове. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има 81 хижи, изградени в планината.
География и дялово разделение:
Основна статия: География и дялово разделение на Стара планина
Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканиди. Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма - 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта ѝ се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% към високопланинския пояс.
Поради силния тектонски натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. Скалният състав е пъстър. Централните вътрешни части на антиклиналите, наречени ядки, са изградени от палеозойски скали, предимно гранити, гранодиорити, шисти, кварцити и др. Страничните им части, наречени мантии, са главно от варовици, доломити, пясъчници, конгломерати и др. В резултат на многократните издигания на планината са се оформили четири денудационнни заравнености, а по реките шест речни тераси. Широко разпространени са разнообразните повърхностни и подземни карстови форми понори, ували, въртопи, карови полета, пещери и др. Карстовите процеси са развити в различни части на Стара планина, но особено изразителни са формите във Врачанската планина, Чепън и долината на р. Нишава, Понор планина, Котленската планина и др.
Западна Стара планина
В подножието на връх Миджур (Западна Стара планина)
Простира се от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградски (Арабаконашки) проход на югоизток. Има дължина 190 км. Най-висок връх е Миджур (2168 м).
Релеф и полезни изкопаеми
Приложения: Списък с върховете в Стара планина, Списък на най-високите върхове в България и Върхове в България над 2000 метра
Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единственовисокопланинско езеро с ледников произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.
Полезните изкопаеми в Стара планина са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на ЕлисейнаЗверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.
Климат
Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние. Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете.
Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига 0,7°С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници от около 0°С в най-източните части до 5°С за ст. Петрохан и 9,3°С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20°С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи 16-18°С.
Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200-1400 мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 мм. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достига до около 600 мм. Снегозадържането е около 46 седмици в по-високите части и до 12 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места у нас са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 м/сек. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица и Сливен студеният падащ вятър тип "бора" (често наричан "сливенски вятър"). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците.
В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е един от най-големите центрове на ендемични и реликтни видове. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има 81 хижи, изградени в планината.
География и дялово разделение:
Основна статия: География и дялово разделение на Стара планина
Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканиди. Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма - 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта ѝ се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% към високопланинския пояс.
Поради силния тектонски натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. Скалният състав е пъстър. Централните вътрешни части на антиклиналите, наречени ядки, са изградени от палеозойски скали, предимно гранити, гранодиорити, шисти, кварцити и др. Страничните им части, наречени мантии, са главно от варовици, доломити, пясъчници, конгломерати и др. В резултат на многократните издигания на планината са се оформили четири денудационнни заравнености, а по реките шест речни тераси. Широко разпространени са разнообразните повърхностни и подземни карстови форми понори, ували, въртопи, карови полета, пещери и др. Карстовите процеси са развити в различни части на Стара планина, но особено изразителни са формите във Врачанската планина, Чепън и долината на р. Нишава, Понор планина, Котленската планина и др.
Западна Стара планина
В подножието на връх Миджур (Западна Стара планина)
Простира се от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградски (Арабаконашки) проход на югоизток. Има дължина 190 км. Най-висок връх е Миджур (2168 м).
Релеф и полезни изкопаеми
Приложения: Списък с върховете в Стара планина, Списък на най-високите върхове в България и Върхове в България над 2000 метра
Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единственовисокопланинско езеро с ледников произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.
Полезните изкопаеми в Стара планина са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на ЕлисейнаЗверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.
Климат
Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние. Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете.
Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига 0,7°С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници от около 0°С в най-източните части до 5°С за ст. Петрохан и 9,3°С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20°С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи 16-18°С.
Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200-1400 мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 мм. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достига до около 600 мм. Снегозадържането е около 46 седмици в по-високите части и до 12 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места у нас са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 м/сек. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица и Сливен студеният падащ вятър тип "бора" (често наричан "сливенски вятър"). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците.
